21 авг. 2025 г., 23:00

Наистина

189 0 4

Кога ще се научим... от трета боска,

да не сучем...да не търсим туй което,

не ни е дадено и ето!? Пак сме си ония.

Тези, дето всеки ги търкаля,

 

без дори да се напряга всяко зло,

и бие ни с тояга, защо?

Казват, чукай самара, да се сеща магарето!?

Ами до кога ще се спъваме, без синджир сме вързани.

 

Послушници, прислужници за пусто угаждане,

Родина забравихме, измамници.

Кога, за Бога, ще се научим... че ако сами

не си помогнем, просто загиваме.

 

Ех ,любов, къде си ти... Защо не спреш

до мене! Усмихни се, моля те, прости.

Че те обичам повече от мене.

Кога ще се научим... от трета боска

да не сучем!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ,Благодаря,момичета за коментарите!Вие стоплихте сърцето ми и ми дадохте надежда че има ,Надежда!Доре🥀,Мини🌷,Васе🌹!!!
  • Че ако не си помогнем сами, просто загива ме!..Чак ме е яд..
    Прав си, както винаги. Бъди здрав, Ангел!
  • Много си прав, Ангел. Все разчитаме на нещо и на някой, а сами можем да се оправим, ако сме единни.
  • "Кога, за Бога, ще се научим... че ако сами
    не си помогнем, просто загиваме." Крайно време е !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...