Най-доброто
Напред катерачо! Далеч е върхът,
под него са снежни салкъми.
Въжета изплита от младост духът
за бури и склонове стръмни.
Ще стъква огнище попаднеш ли в мрак,
приятелят – топла трапеза,
мехлем за душата, лечебен и благ,
по-ценен от е́делвайс звезден.
Попадне ли пътят му в труден завой,
с желание, сила и болка
прати́ най-доброто и глътка покой,
не питай защо, а на колко...
... на колко дели́ се сърце за другар,
съби́рал сълзи́те ти в шепа?!
Водата от нея превърнал във цяр
за белег след всяка подкрепа.
От речно и тясно ждрело́, в долина,
върхът ми по-ясно оголен
ще видиш!... Как вие се над планина
орелът свободен и волен!
И ехото бясно в скала ще ечи:
„По-свиден... приятел... къде си?!“
Смутено небето без теб ще мълчи...
Дълбоко в сърцето ми ти си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
!!!
