Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Най-хубавата круша
„Най-хубавите круши свинете ги ядат“
народна мъдрост
Отрупана бе крушата със плод-
красиви, едри, златожълти круши.
Повикани от зова за живот
дървото те напуснаха послушно.
И тръгна всяка круша в своя път-
в трева, по камък, с кошница, на длани...
Една от горе зърна как ядат
сестрите ѝ и горе си остана.
Изтръпнаха ѝ семките от страх
и кри се зад листата цяло лято.
И не един човек дървото бра.
Гадинки, птички хапваха богато.
Но тази златна круша оцеля.
Усмихваше се в клоните самичка
и гледаше как не една свиня
закусва долу с нейните сестрички.
Но дойде зима. Духна северняк
и пред свиня дебела я събори!
Свинята... със погнуса изгрухтя.
Доволни бяха червеите голи...
..................................................
Животът знае! Ти не го мислИ!
Тръгни по пътя! Другото е ...вятър.
Че за плода най-хубав идва миг
във който става само за земята...
© Петя Божилова Все права защищены
Чудесен стих, Петя!