stihopletkaa (Стихоплетка)
8 8
5 февр. 2014 г., 23:14  

Най-хубавият дом за сърцето 

  Поэзия » Философская
745 0 3

В тая мрачна зимна вечер,
дето всеки бърза да се прибере,
на пътеката, оттука недалече,
спрели се момиче и момче.

На пътеката, насред калта,
те прегърнати стоят.
Може би тепърва са се срещнали.
Или пък единия го чака път?

Ала в тая вечер шумна,
дето всеки бърза да се прибере,
тук ли ще останат тези влюбени?
Нямат, може би, къде да идат те.

Тук ли ще останат, на студа -
в тая киша, сред колите и калта?
И не е ли по-добре
всеки вкъщи да се прибере?

Вярно, разделени, всеки сам.
Но защо и двамата да мръзнат там?
Утре ще се срещнат пак, ала сега
по-добре да са на топло, у дома.

Но те двамата не тръгват, все стоят така.
На пътеката, във кишата. Сред колите и калта.
Кой ли знае откога и до кой ли късен час.
Но, като ги гледам, и наум си казвам аз:

- Ех, ти, моя глупава, неразбираща душа!
Тези двама влюбени... те са вече у дома!

© Стихоплетка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изключително красиво и силно! Имаш е-майл от мен.
  • Там където има любов, винаги е топло и светло!
    Прекрасна поезия!
  • Любовта как грее,сгрява ни сърцата,
    кал,киша,студ и лед не усещат сетивата...
Предложения
: ??:??