Най-хубавият дом за сърцето
В тая мрачна зимна вечер,
дето всеки бърза да се прибере,
на пътеката, оттука недалече,
спрели се момиче и момче.
На пътеката, насред калта,
те прегърнати стоят.
Може би тепърва са се срещнали.
Или пък единия го чака път?
Ала в тая вечер шумна,
дето всеки бърза да се прибере,
тук ли ще останат тези влюбени?
Нямат, може би, къде да идат те.
Тук ли ще останат, на студа -
в тая киша, сред колите и калта?
И не е ли по-добре
всеки вкъщи да се прибере?
Вярно, разделени, всеки сам.
Но защо и двамата да мръзнат там?
Утре ще се срещнат пак, ала сега
по-добре да са на топло, у дома.
Но те двамата не тръгват, все стоят така.
На пътеката, във кишата. Сред колите и калта.
Кой ли знае откога и до кой ли късен час.
Но, като ги гледам, и наум си казвам аз:
- Ех, ти, моя глупава, неразбираща душа!
Тези двама влюбени... те са вече у дома!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стихоплетка Все права защищены
