22 янв. 2009 г., 09:37

Най-истинският човек

814 0 4
Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб,
за частици от секундата сме се притежавали.
А ти за мен си най-истинският човек
и трудно ми е с трохички от теб да се задоволявам.
И донякъде ми е непоносимо,
че не мога взривяващ стих за теб да напиша.
Но и да не заявя стихотворно колко ми е важно, че те има,
за себе си знам как понякога само чрез теб съм дишала.


22.01.2209г.
гр. Пловдив

http://www.youtube.com/watch?v=wTgBY0vW2Uc

 

На най-странната и най-безценната връзка в живота ми. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...