22 янв. 2009 г., 09:37

Най-истинският човек

804 0 4
Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб,
за частици от секундата сме се притежавали.
А ти за мен си най-истинският човек
и трудно ми е с трохички от теб да се задоволявам.
И донякъде ми е непоносимо,
че не мога взривяващ стих за теб да напиша.
Но и да не заявя стихотворно колко ми е важно, че те има,
за себе си знам как понякога само чрез теб съм дишала.


22.01.2209г.
гр. Пловдив

http://www.youtube.com/watch?v=wTgBY0vW2Uc

 

На най-странната и най-безценната връзка в живота ми. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....