22.01.2009 г., 9:37

Най-истинският човек

811 0 4
Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб,
за частици от секундата сме се притежавали.
А ти за мен си най-истинският човек
и трудно ми е с трохички от теб да се задоволявам.
И донякъде ми е непоносимо,
че не мога взривяващ стих за теб да напиша.
Но и да не заявя стихотворно колко ми е важно, че те има,
за себе си знам как понякога само чрез теб съм дишала.


22.01.2209г.
гр. Пловдив

http://www.youtube.com/watch?v=wTgBY0vW2Uc

 

На най-странната и най-безценната връзка в живота ми. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...