Jan 22, 2009, 9:37 AM

Най-истинският човек

  Poetry
815 0 4
Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб,
за частици от секундата сме се притежавали.
А ти за мен си най-истинският човек
и трудно ми е с трохички от теб да се задоволявам.
И донякъде ми е непоносимо,
че не мога взривяващ стих за теб да напиша.
Но и да не заявя стихотворно колко ми е важно, че те има,
за себе си знам как понякога само чрез теб съм дишала.


22.01.2209г.
гр. Пловдив

http://www.youtube.com/watch?v=wTgBY0vW2Uc

 

На най-странната и най-безценната връзка в живота ми. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...