13 авг. 2011 г., 09:38

Най-красивата поезия

1.3K 0 5

Не съм проливала сълзи за любовта -
написах вместо тях стотици думи,
а чувствата си в своите слова
внимателно подреждах в леки рими,
за да опиша всяка малка тръпка,
или сърцето си когато не опазих,
и да запомня всяка нова стъпка,
всички сълзи, които си запазих.
Понякога е лесно и тъй просто
да седна само... и да пиша, пиша...
ала понякога, когато нося кръста
на болката и трудно е да дишам...

почти заплаквам, боря се и мисля,
(най-трудно е при среща и разлъка)
навярно най-красивата поезия
се ражда в най-голямата ми мъка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...