Най-красивата поезия
Не съм проливала сълзи за любовта -
написах вместо тях стотици думи,
а чувствата си в своите слова
внимателно подреждах в леки рими,
за да опиша всяка малка тръпка,
или сърцето си когато не опазих,
и да запомня всяка нова стъпка,
всички сълзи, които си запазих.
Понякога е лесно и тъй просто
да седна само... и да пиша, пиша...
ала понякога, когато нося кръста
на болката и трудно е да дишам...
почти заплаквам, боря се и мисля,
(най-трудно е при среща и разлъка)
навярно най-красивата поезия
се ражда в най-голямата ми мъка.
© Любимата All rights reserved.
