Най-красивите блюда
На пикник съм. С годините на времето.
В средата на полянка. До дъба.
Рекичката, доколе ромоляла,
сега... замлъкнал е гласа...
И огън си запалихме. Да свети.
И да ми стопли пръстите. Като преди.
Макар във лято жарко, цвете
не виждат тука моите очи...
Годините не са добри другари.
За миг не ми помогнаха в труда.
Че уморени били от сандали,
които... стягали им на върха...
Повярвайте, на този пикник днеска
аз носех най-красивите блюда -
Надежда, Вяра във човека,
и Любовта, която ще спаси света...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
Поздрави!
