Най-красивите блюда
На пикник съм. С годините на времето.
В средата на полянка. До дъба.
Рекичката, доколе ромоляла,
сега... замлъкнал е гласа...
И огън си запалихме. Да свети.
И да ми стопли пръстите. Като преди.
Макар във лято жарко, цвете
не виждат тука моите очи...
Годините не са добри другари.
За миг не ми помогнаха в труда.
Че уморени били от сандали,
които... стягали им на върха...
Повярвайте, на този пикник днеска
аз носех най-красивите блюда -
Надежда, Вяра във човека,
и Любовта, която ще спаси света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
Поздрави!
