НАЙ-ЛОШОТО МОМЧЕ ДА ТЕ ОБИЧА
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели,
да ти разказвам приказки добри със благостта на мъхестия ручей,
додето преброим със теб до три, и Раят може би ще ни се случи,
да те търкулне в лятната трева, да те накичи с цвят – за диадема,
сега се чудя аз ли бях това? – или във мен е дишал някой демон,
И овършал Вселените със трън, пред извора от жажда коленича.
Измислих ли те, или беше сън? – най-лошото момче да те обича.