25 дек. 2008 г., 10:39

Най-поезийната Коледа

1.2K 0 3
Не съм писала от цяла вечност и наистина се чувствам като Евтим Евтимов, когато пише "цяла пролет стих не съм написал/сякаш досега не съм живял...", та това стихотворение е ужасно неизпипано, но все пак..

Най-поезийната Коледа

на мама (:

Получих стихове за Коледа -
най-вечният, най-хубавият дар.
Най-искреният, най-свещеният.
Най-ценният за мен подарък.

Отварям страницата и внезапно:
"Когато те измислих, се уплаших!"
И в мен предишни рими се събуждат.
Нектар не се задържа в празна чаша.

И после в мислите ми: Сняг и рими.
И стиховете дават ми онези
неща, които днес не имам...
О, Коледа! Любов. Поезия...

24.12.08
20:05

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...