25.12.2008 г., 10:39

Най-поезийната Коледа

1.2K 0 3
Не съм писала от цяла вечност и наистина се чувствам като Евтим Евтимов, когато пише "цяла пролет стих не съм написал/сякаш досега не съм живял...", та това стихотворение е ужасно неизпипано, но все пак..

Най-поезийната Коледа

на мама (:

Получих стихове за Коледа -
най-вечният, най-хубавият дар.
Най-искреният, най-свещеният.
Най-ценният за мен подарък.

Отварям страницата и внезапно:
"Когато те измислих, се уплаших!"
И в мен предишни рими се събуждат.
Нектар не се задържа в празна чаша.

И после в мислите ми: Сняг и рими.
И стиховете дават ми онези
неща, които днес не имам...
О, Коледа! Любов. Поезия...

24.12.08
20:05

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...