6 нояб. 2021 г., 08:58

Най-щастливите моменти

1K 2 4

 

Помощница на мама – малка,

с престилчица и със бъркалка.

В брашното бъркам бързо – ето,

посипах си дори нослето.

 

Тортичка ще изпечем,

ще ѝ сложим много крем.

Щом си дойде вкъщи татко,

ще си хапнем сладко, сладко!

 

И от шарена хартия

цве́тенца ще си направим,

същите ще са кат’ тия,

дето баба днес набра ми.

 

Толкова обичам с мама,

с татко, с батко да играя.

Но понякога мечтая

да порасна по-голяма!

 

С мама двечките да ходим

на сладкарница, във парка.

С часове да си говорим

приказки омайни, сладки!

 

Мама моя е закрила.

Най-добрата! Толкоз мила!

Обичта ѝ е безкрайна,

истинска и всеотдайна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...