В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти.
И това на една мисъл ме навежда -
че ако чрез погледа съдим за душите,
то твоята душа е изпълнена с надежда.
Ако философията във твоя поглед
и метафорите, които там откривам,
се срещнат изведнъж с очите мои,
ще се получат ли две души пречистени?
Ако ме погледнеш във момента,
в който аз прикривам си душата,
и в който аз избягвам цветовете
в очите ти - смарагд и кехлибар,
Дали тогава ти ще видиш същото -
същата поезия и крилати фрази
във моите очи? Защото всъщност
не мисля, че красота има като тази
Която ти излъчваш чрез погледа зелен.
Светът във него него аз признах
за най-велико вдъхновение.
И в тези очи още от началото видях
така търсените обич, утеха и спасение…
© Ангела Топалова Все права защищены