В очите ти откривам аз символика,

по-сложна от философска дезертация.

Зеленото във тях е цвят основен,

а златни багри подчертават красотата.

Понякога се губя във очите ти.

И това на една мисъл ме навежда -

че ако чрез погледа съдим за душите,

то твоята душа е изпълнена с надежда.

Ако философията във твоя поглед

и метафорите, които там откривам,

се срещнат изведнъж с очите мои,

ще се получат ли две души пречистени?

Ако ме погледнеш във момента,

в който аз прикривам си душата,

и в който аз избягвам цветовете

в очите ти - смарагд и кехлибар,

Дали тогава ти ще видиш същото -

същата поезия и крилати фрази

във моите очи? Защото всъщност

не мисля, че красота има като тази

Която ти излъчваш чрез погледа зелен.

Светът във него него аз признах 

за най-велико вдъхновение.

И в тези очи още от началото видях

така търсените обич, утеха и спасение…