НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА

... най-тъжното човече на света

живее в мене – старче белобрадо,

във моя бял стих хълта през нощта

и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо?

Къде съм тръгнал? – даже аз не знам.

Дали ще стигна? – и това не зная.

Но няма да се моля на Сезам

да ми отвори портите на Рая!

Сред праведници тук се наживях.

Дори един не рече: – Аз съм грешник!

Започва вече да ме друса страх,

че ние сме обречените пешки.

Че някой друг живота ни реди,

и тъй перверзно с нас се разпорежда,

че посред бял ден виждаме звезди,

ала все тъй не виждаме надежда.

Застана ли на сетната черта,

на попрището жизнено към края,

най-тъжното човече на света

ще ви отвори портите на Рая!