Jan 29, 2025, 11:46 AM

Най-тъжното човече на света

  Poetry
312 0 1

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА

 

... най-тъжното човече на света

живее в мене – старче белобрадо,

във моя бял стих хълта през нощта

и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо?

 

Къде съм тръгнал? – даже аз не знам.

Дали ще стигна? – и това не зная.

Но няма да се моля на Сезам

да ми отвори портите на Рая!

 

Сред праведници тук се наживях.

Дори един не рече: – Аз съм грешник!

Започва вече да ме друса страх,

че ние сме обречените пешки.

 

Че някой друг живота ни реди,

и тъй перверзно с нас се разпорежда,

че посред бял ден виждаме звезди,

ала все тъй не виждаме надежда.

 

Застана ли на сетната черта,

на попрището жизнено към края,

най-тъжното човече на света

ще ви отвори портите на Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...