НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо?
Къде съм тръгнал? – даже аз не знам.
Дали ще стигна? – и това не зная.
Но няма да се моля на Сезам
да ми отвори портите на Рая!
Сред праведници тук се наживях.
Дори един не рече: – Аз съм грешник!
Започва вече да ме друса страх,
че ние сме обречените пешки.
Че някой друг живота ни реди,
и тъй перверзно с нас се разпорежда,
че посред бял ден виждаме звезди,
ала все тъй не виждаме надежда.
Застана ли на сетната черта,
на попрището жизнено към края,
най-тъжното човече на света
ще ви отвори портите на Рая!
© Валери Станков Todos los derechos reservados