Най-тъмната нощ
Недей ме спира - движа се по стръмното.
(От падане отдавна нямам страх).
Нощта ме вика... Тази е най-тъмната.
Безумно подходяща е за грях!
Ще облека червената си рокля,
със грим ще замаскирам самотата
и после ще нагазя във дълбокото -
в сърцето ти, в ума ти и в душата...
Готова съм на колене да моля
за любовта ти - истинската, цялата...
Готова съм да бъда само твоя
и да платя с кръвта си, след раздялата...
Не казвай нищо! Не пристигнах тук
да ме разкъсват твоите въпроси...
Аз утре ще съм друга, a ти друг...
Последвай ме по стъпките ми боси!...
Решила съм, и вече начертах
какъв ще бъде пътят под нозете ми...
Безумие е, но не ме е страх!
И вее вятър право във сърцето ми.
Запалих огън в тази нощ - най-тъмната
(във погледа ми - да ме пожелаеш...)
За тебе ще танцувам до разсъмване,
а после... По-добре е да не знаеш.
... Защото щом докосне планината
с лъчите свои Слънцето изгряло -
ще видиш как окъпва светлината
на Любовта безжизненото тяло.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
