11 авг. 2022 г., 08:42

Най- важният урок

1.2K 6 14

 

На една полянка край гората

където най- висока е тревата.

Листата на лопена на етажи

са приютили горска школа важна.

 

Там е училище за всички насекоми

директор е рогачът - бръмбар Рони.

По музика учител е щурецът,

по бойните изкуства -  скакалецът.

 

Да усвоят науките от книги

от ранно утро весело пристигат:

мушички, пеперуди и калинки,

пълзящи ларви на летящи животинки.

 

А пък отвъд рекичката, по моста,

пристига малкият стоножко Коста.

Но вчера сутрин случи се бедата

през дупка в моста падна той в реката.

 

Спасиха го комар и пеперуда,

ала обувките в реката си изгуби.

Тревога за семейството голяма.

- Отде обувки сто? - се пита мама.

 

И не заспива нощем от въпроси:

- Как чедото ми ще се скита босо?

А сто обувки струват куп пари -

Проплаква мама, таткото – мълчи.

 

Директор Рони тъй реши въпроса:

Събра децата. Преброи : над сто са.

И после в две редици подреди ги

с поръчка при родителите си да идат

 

Редица лява – всеки по пантофка

със номера на малкия стоножко.

Редица дясна – с по пантофка дясна

да купят,( донесат). Нали е ясно?

 

И чудото се случи: Пак в обувки

крачетата на Коста са обути.

И тез′ обувки сякаш са вълшебни:

сами вървят, сами летят. И даже

избягват дупките по моста и паважа.

 

Семейството стоножки със поклони

благодариха на директор Рони.

Децата пък през тоз′ учебен срок

научиха най- важния урок:

 

„Приятел в нужда се познава”

навреме щом ръка подава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...