11.08.2022 г., 8:42

Най- важният урок

1.1K 6 14

 

На една полянка край гората

където най- висока е тревата.

Листата на лопена на етажи

са приютили горска школа важна.

 

Там е училище за всички насекоми

директор е рогачът - бръмбар Рони.

По музика учител е щурецът,

по бойните изкуства -  скакалецът.

 

Да усвоят науките от книги

от ранно утро весело пристигат:

мушички, пеперуди и калинки,

пълзящи ларви на летящи животинки.

 

А пък отвъд рекичката, по моста,

пристига малкият стоножко Коста.

Но вчера сутрин случи се бедата

през дупка в моста падна той в реката.

 

Спасиха го комар и пеперуда,

ала обувките в реката си изгуби.

Тревога за семейството голяма.

- Отде обувки сто? - се пита мама.

 

И не заспива нощем от въпроси:

- Как чедото ми ще се скита босо?

А сто обувки струват куп пари -

Проплаква мама, таткото – мълчи.

 

Директор Рони тъй реши въпроса:

Събра децата. Преброи : над сто са.

И после в две редици подреди ги

с поръчка при родителите си да идат

 

Редица лява – всеки по пантофка

със номера на малкия стоножко.

Редица дясна – с по пантофка дясна

да купят,( донесат). Нали е ясно?

 

И чудото се случи: Пак в обувки

крачетата на Коста са обути.

И тез′ обувки сякаш са вълшебни:

сами вървят, сами летят. И даже

избягват дупките по моста и паважа.

 

Семейството стоножки със поклони

благодариха на директор Рони.

Децата пък през тоз′ учебен срок

научиха най- важния урок:

 

„Приятел в нужда се познава”

навреме щом ръка подава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...