11.08.2022 г., 8:42

Най- важният урок

1.2K 6 14

 

На една полянка край гората

където най- висока е тревата.

Листата на лопена на етажи

са приютили горска школа важна.

 

Там е училище за всички насекоми

директор е рогачът - бръмбар Рони.

По музика учител е щурецът,

по бойните изкуства -  скакалецът.

 

Да усвоят науките от книги

от ранно утро весело пристигат:

мушички, пеперуди и калинки,

пълзящи ларви на летящи животинки.

 

А пък отвъд рекичката, по моста,

пристига малкият стоножко Коста.

Но вчера сутрин случи се бедата

през дупка в моста падна той в реката.

 

Спасиха го комар и пеперуда,

ала обувките в реката си изгуби.

Тревога за семейството голяма.

- Отде обувки сто? - се пита мама.

 

И не заспива нощем от въпроси:

- Как чедото ми ще се скита босо?

А сто обувки струват куп пари -

Проплаква мама, таткото – мълчи.

 

Директор Рони тъй реши въпроса:

Събра децата. Преброи : над сто са.

И после в две редици подреди ги

с поръчка при родителите си да идат

 

Редица лява – всеки по пантофка

със номера на малкия стоножко.

Редица дясна – с по пантофка дясна

да купят,( донесат). Нали е ясно?

 

И чудото се случи: Пак в обувки

крачетата на Коста са обути.

И тез′ обувки сякаш са вълшебни:

сами вървят, сами летят. И даже

избягват дупките по моста и паважа.

 

Семейството стоножки със поклони

благодариха на директор Рони.

Децата пък през тоз′ учебен срок

научиха най- важния урок:

 

„Приятел в нужда се познава”

навреме щом ръка подава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...