31 июл. 2022 г., 14:06  

Най-вълшебните обувки

1.6K 10 32

/за момиченца/

 

Всички мислят, че съм малка
и ми викат дребосъче,
татко даже прекалява 
с "мъничкото ми фъстъче"
Но пък аз си имам тайна,
щом във къщи никой няма...
Вижте колко съм голяма
със обувките на мама!

 

/за момченца/

 

Всички мислят, че съм малък
и ми викат дребосък,
мама даже прекалява 
с "мъничкия ми фъстък"
Но пък аз си имам тайна,
щом остана вкъщи сам...
Вижте колко съм голям!
Много по-голям от батко
съм с обувките на татко!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Предлагам мазолести къдрици. Получават се след житейска поезия.
    Мойте пантофки принцесата ги грабна и офейка. Нека сега ѝ пей косата на воля, да я питам.
  • Това са най-вълшебните обувки и никой не може да го оспори! От тези обувки зависи дали животът ще ти прави мазоли, дали ще се превърнеш в мазол или ще ходиш с "пеещи къдрици"
  • Трябваше да напишеш и трети вариант "Най-вълшебните обувки за откровенци" и щеше да бъдеш на първо място. Върти ми се нещо в този смисъл в главата и е много хубаво.
    Уви, не използваш пазарната ниша. Нищо другият път, като има предизвикателство "Вълшебното палто" ша знаеш.
  • Много сладки са и двете стихчета! !
  • Благодаря, латинка Благодаря и на всички потайници. Мислех си, когато децата не желаят да носят обувките на батман, супермен, спайдърмен, на пепеляшки, принцеси и т.н. измислени герои, а искат да носят обувките на татко, момиченцата - обувките на мама, тогава светът би станал чудесно място.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...