31.07.2022 г., 14:06  

Най-вълшебните обувки

1.6K 10 32

/за момиченца/

 

Всички мислят, че съм малка
и ми викат дребосъче,
татко даже прекалява 
с "мъничкото ми фъстъче"
Но пък аз си имам тайна,
щом във къщи никой няма...
Вижте колко съм голяма
със обувките на мама!

 

/за момченца/

 

Всички мислят, че съм малък
и ми викат дребосък,
мама даже прекалява 
с "мъничкия ми фъстък"
Но пък аз си имам тайна,
щом остана вкъщи сам...
Вижте колко съм голям!
Много по-голям от батко
съм с обувките на татко!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Предлагам мазолести къдрици. Получават се след житейска поезия.
    Мойте пантофки принцесата ги грабна и офейка. Нека сега ѝ пей косата на воля, да я питам.
  • Това са най-вълшебните обувки и никой не може да го оспори! От тези обувки зависи дали животът ще ти прави мазоли, дали ще се превърнеш в мазол или ще ходиш с "пеещи къдрици"
  • Трябваше да напишеш и трети вариант "Най-вълшебните обувки за откровенци" и щеше да бъдеш на първо място. Върти ми се нещо в този смисъл в главата и е много хубаво.
    Уви, не използваш пазарната ниша. Нищо другият път, като има предизвикателство "Вълшебното палто" ша знаеш.
  • Много сладки са и двете стихчета! !
  • Благодаря, латинка Благодаря и на всички потайници. Мислех си, когато децата не желаят да носят обувките на батман, супермен, спайдърмен, на пепеляшки, принцеси и т.н. измислени герои, а искат да носят обувките на татко, момиченцата - обувките на мама, тогава светът би станал чудесно място.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...