Наклонен сън
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос
не спира, вибрира уплашена сякаш земята.
Аз търся на слънцето погледа мъдър и кос,
но нещо надолу ме тласка... зове тъмнината.
С ожулено тяло, (то как се превърна в шейна?),
се плъзвам, стаила дъха си в сълзи непроляти.
И няма значение мъж ли съм или жена,
когато се спра пред дълбокия ров на съдбата.
Поглеждам в бездънната черна прокоба пред мен,
отнела ми всяка възможност назад да се върна.
Разбирам в последния миг от критичния ден,
че моята Смърт ме очаква... Не, тя ме прегърна!
... Кошмар или истина, пак ли сънувам това?
Пред този побъркващ ме ръб и страхът колабира!
Със светнала крушка следите от ужас отвях,
но знам – навести ли ме същия сън, че умирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
