Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос
не спира, вибрира уплашена сякаш земята.
Аз търся на слънцето погледа мъдър и кос,
но нещо надолу ме тласка... зове тъмнината.
С ожулено тяло, (то как се превърна в шейна?),
се плъзвам, стаила дъха си в сълзи непроляти.
И няма значение мъж ли съм или жена,
когато се спра пред дълбокия ров на съдбата. ...