Накратко

Поэзия » Другая

1.1K 1 2

нямам граници и очертания

рисувам се сама

по избледнели спомени

и звездни предсказания

поема съм написана в мастило

грешка подир грешка

на всеки тъжен ред

небето в мен е скрило

никога не се римувам

и никога не слагам точка

нямам правила и знаци

губя смисъла си много често

някъде в средата просто спирам

океан съм и преливам с не-та

нямания и морета

от безкрайни липси

и несбъднати безкрайности

океан съм и корабокрушенец

в дълбините си сама се давя

не търся никакво спасение

то само ще ме намери

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gerriethewallflower (Недописана)

благодаря ти за положителния коментар и храната за размисъл, Младен не се бях замисляла за тази асоциация, честно казано.
и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.

2014-11-20T23:31:53+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".

Тук авторката ни предлага своята визия:

"океан съм и корабокрушенец
в дълбините си сама се давя
не търся никакво спасение
то само ще ме намери"

Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.

Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!

2014-11-18T17:48:12+02:00