18.11.2014 г., 12:37 ч.
Накратко
нямам граници и очертания
рисувам се сама
по избледнели спомени
и звездни предсказания
поема съм написана в мастило
грешка подир грешка
на всеки тъжен ред
небето в мен е скрило
никога не се римувам
и никога не слагам точка
нямам правила и знаци
губя смисъла си много често
някъде в средата просто спирам
океан съм и преливам с не-та
нямания и морета
от безкрайни липси
и несбъднати безкрайности
океан съм и корабокрушенец
в дълбините си сама се давя
не търся никакво спасение
то само ще ме намери
© Недописана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".
Тук авторката ни предлага своята визия:
"океан съм и корабокрушенец
в дълбините си сама се давя
не търся никакво спасение
то само ще ме намери"
Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.
Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.