Nov 18, 2014, 12:37 PM

Накратко

  Poetry » Other
1.1K 1 2

нямам граници и очертания

рисувам се сама

по избледнели спомени

и звездни предсказания

поема съм написана в мастило

грешка подир грешка

на всеки тъжен ред

небето в мен е скрило

никога не се римувам

и никога не слагам точка

нямам правила и знаци

губя смисъла си много често

някъде в средата просто спирам

океан съм и преливам с не-та

нямания и морета

от безкрайни липси

и несбъднати безкрайности

океан съм и корабокрушенец

в дълбините си сама се давя

не търся никакво спасение

то само ще ме намери

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ти за положителния коментар и храната за размисъл, Младен не се бях замисляла за тази асоциация, честно казано.
    и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.
  • Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
    Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".

    Тук авторката ни предлага своята визия:

    "океан съм и корабокрушенец
    в дълбините си сама се давя
    не търся никакво спасение
    то само ще ме намери"

    Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.

    Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...