Nov 18, 2014, 12:37 PM

Накратко

  Poetry » Other
1.1K 1 2

нямам граници и очертания

рисувам се сама

по избледнели спомени

и звездни предсказания

поема съм написана в мастило

грешка подир грешка

на всеки тъжен ред

небето в мен е скрило

никога не се римувам

и никога не слагам точка

нямам правила и знаци

губя смисъла си много често

някъде в средата просто спирам

океан съм и преливам с не-та

нямания и морета

от безкрайни липси

и несбъднати безкрайности

океан съм и корабокрушенец

в дълбините си сама се давя

не търся никакво спасение

то само ще ме намери

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ти за положителния коментар и храната за размисъл, Младен не се бях замисляла за тази асоциация, честно казано.
    и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.
  • Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
    Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".

    Тук авторката ни предлага своята визия:

    "океан съм и корабокрушенец
    в дълбините си сама се давя
    не търся никакво спасение
    то само ще ме намери"

    Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.

    Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...