18 nov 2014, 12:37

Накратко

  Poesía » Otra
1.1K 1 2

нямам граници и очертания

рисувам се сама

по избледнели спомени

и звездни предсказания

поема съм написана в мастило

грешка подир грешка

на всеки тъжен ред

небето в мен е скрило

никога не се римувам

и никога не слагам точка

нямам правила и знаци

губя смисъла си много често

някъде в средата просто спирам

океан съм и преливам с не-та

нямания и морета

от безкрайни липси

и несбъднати безкрайности

океан съм и корабокрушенец

в дълбините си сама се давя

не търся никакво спасение

то само ще ме намери

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ти за положителния коментар и храната за размисъл, Младен не се бях замисляла за тази асоциация, честно казано.
    и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.
  • Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
    Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".

    Тук авторката ни предлага своята визия:

    "океан съм и корабокрушенец
    в дълбините си сама се давя
    не търся никакво спасение
    то само ще ме намери"

    Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.

    Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...