7 окт. 2021 г., 18:52

Накратко

897 1 5

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет батко Гошо! Охооо привет Катя! За стиховете ще ти призная как ги пиша:
    Пиша, когато дойде стиха от някъде Там!
    Не съм на принципа "На всяка цена".
    Аз само мълча и стихът нарежда се сам
    и срутва се сякаш в душата преградна стена.....Благодаря ви от сърце , че наминавате!
  • Ама ти както дишаш така и пишеш. С голяма лекота. Не е честно.
  • Красиво...
  • Ооо Зиги, привет, привет! Такива сме ние шматките нали!
  • Еййй много хубаво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...