Oct 7, 2021, 6:52 PM

Накратко

  Poetry
903 1 5

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет батко Гошо! Охооо привет Катя! За стиховете ще ти призная как ги пиша:
    Пиша, когато дойде стиха от някъде Там!
    Не съм на принципа "На всяка цена".
    Аз само мълча и стихът нарежда се сам
    и срутва се сякаш в душата преградна стена.....Благодаря ви от сърце , че наминавате!
  • Ама ти както дишаш така и пишеш. С голяма лекота. Не е честно.
  • Красиво...
  • Ооо Зиги, привет, привет! Такива сме ние шматките нали!
  • Еййй много хубаво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...