7 oct 2021, 18:52

Накратко

  Poesía
902 1 5

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет батко Гошо! Охооо привет Катя! За стиховете ще ти призная как ги пиша:
    Пиша, когато дойде стиха от някъде Там!
    Не съм на принципа "На всяка цена".
    Аз само мълча и стихът нарежда се сам
    и срутва се сякаш в душата преградна стена.....Благодаря ви от сърце , че наминавате!
  • Ама ти както дишаш така и пишеш. С голяма лекота. Не е честно.
  • Красиво...
  • Ооо Зиги, привет, привет! Такива сме ние шматките нали!
  • Еййй много хубаво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...