7.10.2021 г., 18:52

Накратко

900 1 5

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет батко Гошо! Охооо привет Катя! За стиховете ще ти призная как ги пиша:
    Пиша, когато дойде стиха от някъде Там!
    Не съм на принципа "На всяка цена".
    Аз само мълча и стихът нарежда се сам
    и срутва се сякаш в душата преградна стена.....Благодаря ви от сърце , че наминавате!
  • Ама ти както дишаш така и пишеш. С голяма лекота. Не е честно.
  • Красиво...
  • Ооо Зиги, привет, привет! Такива сме ние шматките нали!
  • Еййй много хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...