7.10.2021 г., 18:52

Накратко

896 1 5

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет батко Гошо! Охооо привет Катя! За стиховете ще ти призная как ги пиша:
    Пиша, когато дойде стиха от някъде Там!
    Не съм на принципа "На всяка цена".
    Аз само мълча и стихът нарежда се сам
    и срутва се сякаш в душата преградна стена.....Благодаря ви от сърце , че наминавате!
  • Ама ти както дишаш така и пишеш. С голяма лекота. Не е честно.
  • Красиво...
  • Ооо Зиги, привет, привет! Такива сме ние шматките нали!
  • Еййй много хубаво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...