4 сент. 2008 г., 15:27

накратко!

904 0 1
Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза,
забравата да знаеш как тежи,
простих ти и това, че ме заряза,
да чакам да те видя - а присмивал си се ти.
Недей ме съди - нивга не търси ме,
след време може би ще разбереш,
харесвах те... но по-добре без тебе,
когато всички истини съзреш
ще бъде късно... да, ужасно късно...
Докато тутакси след теб залитах,
себе си самата преоткрих,
сбогом, няма вече сълзи във очите,
тъй дори ще бъдеш по-щастлив.
Простила съм за всичко... тук със теб приключих,
толкова надежди рухнаха, уви,
трябвало е тъй да се получи,
сбогом - ако можеш, забрави.
Зарежи всички думи - безсмислено е,
не ми пожелавай да бъда щастлива,
най-лесно е, знай, да убиеш мечтите,
мечтите са мъртви... любовта е фалшива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...