накратко!

Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза,
забравата да знаеш как тежи,
простих ти и това, че ме заряза,
да чакам да те видя - а присмивал си се ти.
Недей ме съди - нивга не търси ме,
след време може би ще разбереш,
харесвах те... но по-добре без тебе,
когато всички истини съзреш
ще бъде късно... да, ужасно късно...
Докато тутакси след теб залитах,
себе си самата преоткрих,
сбогом, няма вече сълзи във очите,
тъй дори ще бъдеш по-щастлив.
Простила съм за всичко... тук със теб приключих,
толкова надежди рухнаха, уви,
трябвало е тъй да се получи,
сбогом - ако можеш, забрави.
Зарежи всички думи - безсмислено е,
не ми пожелавай да бъда щастлива,
най-лесно е, знай, да убиеш мечтите,
мечтите са мъртви... любовта е фалшива.