30 авг. 2015 г., 17:39

Накратко в Болницата

438 0 0

Накратко в болницата

 

Два дена съм на докторите във ръцете.

Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",

затуй за малко аз напъдих стиховете.

дойдох за здравето си, на пазар.

 

Със още трима съм във болничната стая.

Със тия хора аз Съдбата ще деля!

Подробности за тях сега не ще разправя,

и само с мислите си аз ще завървя...

 

Проблемите ни с тези  болести са лесни.

След пет минути само звяра не е в теб,

не те разкарва той в трънливите пътеки

и не изпразва и съдрания ти джеб! 

 

Но чух и вайкане във две съседни стаи,

което  някак си и мене ме влуди

и в болката им съучастник ме направи

и "сигурното" в мене бързо се стопи!

 

Комфорта на едни  не грее всички други,

защото мъката със хората върви.

Аз знам Съдбата  за едни върти услуги,

а пък за много други двойно се люти!

 25.08.2015г. Университетска болница Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...