30 авг. 2015 г., 17:39

Накратко в Болницата

434 0 0

Накратко в болницата

 

Два дена съм на докторите във ръцете.

Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",

затуй за малко аз напъдих стиховете.

дойдох за здравето си, на пазар.

 

Със още трима съм във болничната стая.

Със тия хора аз Съдбата ще деля!

Подробности за тях сега не ще разправя,

и само с мислите си аз ще завървя...

 

Проблемите ни с тези  болести са лесни.

След пет минути само звяра не е в теб,

не те разкарва той в трънливите пътеки

и не изпразва и съдрания ти джеб! 

 

Но чух и вайкане във две съседни стаи,

което  някак си и мене ме влуди

и в болката им съучастник ме направи

и "сигурното" в мене бързо се стопи!

 

Комфорта на едни  не грее всички други,

защото мъката със хората върви.

Аз знам Съдбата  за едни върти услуги,

а пък за много други двойно се люти!

 25.08.2015г. Университетска болница Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...