Накратко в болницата

Два дена съм на докторите във ръцете.

Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",

затуй за малко аз напъдих стиховете.

дойдох за здравето си, на пазар.

Със още трима съм във болничната стая.

Със тия хора аз Съдбата ще деля!

Подробности за тях сега не ще разправя,

и само с мислите си аз ще завървя...

Проблемите ни с тези  болести са лесни.

След пет минути само звяра не е в теб,

не те разкарва той в трънливите пътеки

и не изпразва и съдрания ти джеб! 

Но чух и вайкане във две съседни стаи,

което  някак си и мене ме влуди

и в болката им съучастник ме направи

и "сигурното" в мене бързо се стопи!

Комфорта на едни  не грее всички други,

защото мъката със хората върви.

Аз знам Съдбата  за едни върти услуги,

а пък за много други двойно се люти!

 25.08.2015г. Университетска болница Пловдив