Aug 30, 2015, 5:39 PM

Накратко в Болницата

  Poetry » Other
437 0 0

Накратко в болницата

 

Два дена съм на докторите във ръцете.

Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",

затуй за малко аз напъдих стиховете.

дойдох за здравето си, на пазар.

 

Със още трима съм във болничната стая.

Със тия хора аз Съдбата ще деля!

Подробности за тях сега не ще разправя,

и само с мислите си аз ще завървя...

 

Проблемите ни с тези  болести са лесни.

След пет минути само звяра не е в теб,

не те разкарва той в трънливите пътеки

и не изпразва и съдрания ти джеб! 

 

Но чух и вайкане във две съседни стаи,

което  някак си и мене ме влуди

и в болката им съучастник ме направи

и "сигурното" в мене бързо се стопи!

 

Комфорта на едни  не грее всички други,

защото мъката със хората върви.

Аз знам Съдбата  за едни върти услуги,

а пък за много други двойно се люти!

 25.08.2015г. Университетска болница Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...