30 ago 2015, 17:39

Накратко в Болницата

  Poesía » Otra
435 0 0

Накратко в болницата

 

Два дена съм на докторите във ръцете.

Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",

затуй за малко аз напъдих стиховете.

дойдох за здравето си, на пазар.

 

Със още трима съм във болничната стая.

Със тия хора аз Съдбата ще деля!

Подробности за тях сега не ще разправя,

и само с мислите си аз ще завървя...

 

Проблемите ни с тези  болести са лесни.

След пет минути само звяра не е в теб,

не те разкарва той в трънливите пътеки

и не изпразва и съдрания ти джеб! 

 

Но чух и вайкане във две съседни стаи,

което  някак си и мене ме влуди

и в болката им съучастник ме направи

и "сигурното" в мене бързо се стопи!

 

Комфорта на едни  не грее всички други,

защото мъката със хората върви.

Аз знам Съдбата  за едни върти услуги,

а пък за много други двойно се люти!

 25.08.2015г. Университетска болница Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...