koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
11 апр. 2015 г., 20:25

Накрая 

  Поэзия » Другая
345 0 6

Аз много пътеки отъпках

и пътя до днес си строя.

По него и мравка не стъпках,

и крачките още броя.

 

И готвя се вече - накрая,

зелена лехичка да дам

за път на душата към рая,

обзета от радост - го знам.

 

И стихове пълни със мъка,

картина от цветни бои,

да носи с едничка заръка

звездите във кръг да строи.

 

И те да ми бъдат венеца

във края на пътя зелен,

а тук да остане писеца -

в костюма от сълзи скроен.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Христос Воскресе, Никола! Чудесно стихотворение - много поетично. Звездите наредени в кръг са венеца за поета в края на пътя му зелен, а тук - на Земята остава писеца му в костюм от сълзи скроен. Превъзходно казано! Поздравление за тази творба!
  • Хареса ми! Всеки мисли за края,но трябва да продължим, докато ни повикат отгоре!
  • Благодаря, Приятели,за внеманието, което ми отделяте!
    Христос Воскресе!Светъл празник!!
  • Хареса ми, Никола! Весели празници!
  • С Ваня и Тони!

    Светли празници, Никола!
  • така е, Никола -очакваме отиването си на небето с радост и това е всъщност нашата сетна цел, но писеца искаме да остане тука. Защо ли?Дали от любовта към живота тука или писеца ни да продължи да пиши
    след нас.Според мен - най-добре е да оставим всичко в Боиите ръце, времето ни останало на земята да му се радваме от сърце.
    Светли празници и приятно прекарване! Бог да бъде със семейството ти!
Предложения
: ??:??