Накрая
Аз много пътеки отъпках
и пътя до днес си строя.
По него и мравка не стъпках,
и крачките още броя.
И готвя се вече - накрая,
зелена лехичка да дам
за път на душата към рая,
обзета от радост - го знам.
И стихове пълни със мъка,
картина от цветни бои,
да носи с едничка заръка
звездите във кръг да строи.
И те да ми бъдат венеца
във края на пътя зелен,
а тук да остане писеца -
в костюма от сълзи скроен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
