Аз много пътеки отъпках
и пътя до днес си строя.
По него и мравка не стъпках,
и крачките още броя.
И готвя се вече - накрая,
зелена лехичка да дам
за път на душата към рая,
обзета от радост - го знам.
И стихове пълни със мъка,
картина от цветни бои,
да носи с едничка заръка
звездите във кръг да строи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up