Аз много пътеки отъпках
и пътя до днес си строя.
По него и мравка не стъпках,
и крачките още броя.
И готвя се вече - накрая,
зелена лехичка да дам
за път на душата към рая,
обзета от радост - го знам.
И стихове пълни със мъка,
картина от цветни бои,
да носи с едничка заръка
звездите във кръг да строи.
И те да ми бъдат венеца
във края на пътя зелен,
а тук да остане писеца -
в костюма от сълзи скроен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
