26 сент. 2010 г., 16:32

Накъде

1.9K 0 24

                                                                               "... все още крачи Хамлет в мрака,

                                                                                трепери от студа среднощен,

                                                                                по дънки и със тънко яке

                                                                                той чака своя знак все още..."

                                                                                    Щурците - Хамлет (Накъде)

 

                    Накъде

 

Хладнее есенна нощта му.

От лятото си пази спомен.

Намира тишина. През рамо

загърбва другите сезони.

 

Той стъпва тихо по паважа.

Да не покаже есента сълзите си.

Щастлив е... И каквото каже,

остава между него и звездите.

 

И носи обичта от дните си.

Понякога мечтае... Някъде.

Събира само тихото в очите си,

когато го боли от чакане.

 

А тази нощ е взела мисълта му.

И глъхнат стъпките в студеното...

Когато види есента през рамо,

той пак ще тръгне сам във времето.

 

                         26.09.2010

        Венцислав  Янакиев

 

Хамлет   by aVIgeA


хамлет

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, чак пък сам.
    Няма да стане така.
    Щом знае, какво е обич и какво е лято, нама да потъне във времето сам.

    Нали...?
  • Христос Воскресе!
    светли дни ти пожелавам...
    Венци, сърдечно..
  • Браво! Все повече напредваш и стиховете ти звучат истински.
  • когато го боли от чакане...и няма нищо,което да вземе стаените сълзи!Дори и да тръгнеш някъде...
  • ,,Щастлив е... И каквото каже,
    остава между него и звездите.
    ...
    Събира само тихото в очите си,
    когато го боли от чакане.''

    Страхотен стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...