26 sept 2010, 16:32

Накъде

  Poesía
1.9K 0 24

                                                                               "... все още крачи Хамлет в мрака,

                                                                                трепери от студа среднощен,

                                                                                по дънки и със тънко яке

                                                                                той чака своя знак все още..."

                                                                                    Щурците - Хамлет (Накъде)

 

                    Накъде

 

Хладнее есенна нощта му.

От лятото си пази спомен.

Намира тишина. През рамо

загърбва другите сезони.

 

Той стъпва тихо по паважа.

Да не покаже есента сълзите си.

Щастлив е... И каквото каже,

остава между него и звездите.

 

И носи обичта от дните си.

Понякога мечтае... Някъде.

Събира само тихото в очите си,

когато го боли от чакане.

 

А тази нощ е взела мисълта му.

И глъхнат стъпките в студеното...

Когато види есента през рамо,

той пак ще тръгне сам във времето.

 

                         26.09.2010

        Венцислав  Янакиев

 

Хамлет   by aVIgeA


хамлет

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, чак пък сам.
    Няма да стане така.
    Щом знае, какво е обич и какво е лято, нама да потъне във времето сам.

    Нали...?
  • Христос Воскресе!
    светли дни ти пожелавам...
    Венци, сърдечно..
  • Браво! Все повече напредваш и стиховете ти звучат истински.
  • когато го боли от чакане...и няма нищо,което да вземе стаените сълзи!Дори и да тръгнеш някъде...
  • ,,Щастлив е... И каквото каже,
    остава между него и звездите.
    ...
    Събира само тихото в очите си,
    когато го боли от чакане.''

    Страхотен стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...