26.09.2010 г., 16:32

Накъде

1.9K 0 24

                                                                               "... все още крачи Хамлет в мрака,

                                                                                трепери от студа среднощен,

                                                                                по дънки и със тънко яке

                                                                                той чака своя знак все още..."

                                                                                    Щурците - Хамлет (Накъде)

 

                    Накъде

 

Хладнее есенна нощта му.

От лятото си пази спомен.

Намира тишина. През рамо

загърбва другите сезони.

 

Той стъпва тихо по паважа.

Да не покаже есента сълзите си.

Щастлив е... И каквото каже,

остава между него и звездите.

 

И носи обичта от дните си.

Понякога мечтае... Някъде.

Събира само тихото в очите си,

когато го боли от чакане.

 

А тази нощ е взела мисълта му.

И глъхнат стъпките в студеното...

Когато види есента през рамо,

той пак ще тръгне сам във времето.

 

                         26.09.2010

        Венцислав  Янакиев

 

Хамлет   by aVIgeA


хамлет

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, чак пък сам.
    Няма да стане така.
    Щом знае, какво е обич и какво е лято, нама да потъне във времето сам.

    Нали...?
  • Христос Воскресе!
    светли дни ти пожелавам...
    Венци, сърдечно..
  • Браво! Все повече напредваш и стиховете ти звучат истински.
  • когато го боли от чакане...и няма нищо,което да вземе стаените сълзи!Дори и да тръгнеш някъде...
  • ,,Щастлив е... И каквото каже,
    остава между него и звездите.
    ...
    Събира само тихото в очите си,
    когато го боли от чакане.''

    Страхотен стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...