totovas (Тодор Василев)
11 11
3 окт. 2008 г., 22:14

Накъде? 

  Поэзия » Философская
1309 0 4
Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.

Очи затварям и проглеждам,
в небивал сън политам.
Мечтите мои пак преглеждам,
стоя и себе си пак питам.

Защо остави ме да скитам?
Да търся себе си, къде...?
Да бродя и да се оплитам
във собствено небитие.

Оплетен в хорските несгоди,
отритнат съм от кой ли не.
От „кучета”, от хора без породи,
от сянка на безбожни гласове.

И прашен тихо оцелявам,
с ръце останал съм поне.
Забравих да се забавлявам...
Накъде съм тръгнал, накъде...?

© Тодор Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??