3.10.2008 г., 22:14 ч.

Накъде? 

  Поезия » Философска
1416 0 4
Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.
Очи затварям и проглеждам,
в небивал сън политам.
Мечтите мои пак преглеждам,
стоя и себе си пак питам.
Защо остави ме да скитам?
Да търся себе си, къде...?
Да бродя и да се оплитам
във собствено небитие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??