Накъде?
Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.
Очи затварям и проглеждам,
в небивал сън политам.
Мечтите мои пак преглеждам,
стоя и себе си пак питам.
Защо остави ме да скитам?
Да търся себе си, къде...?
Да бродя и да се оплитам
във собствено небитие.
Оплетен в хорските несгоди,
отритнат съм от кой ли не.
От „кучета”, от хора без породи,
от сянка на безбожни гласове.
И прашен тихо оцелявам,
с ръце останал съм поне.
Забравих да се забавлявам...
Накъде съм тръгнал, накъде...?
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.
Очи затварям и проглеждам,
в небивал сън политам.
Мечтите мои пак преглеждам,
стоя и себе си пак питам.
Защо остави ме да скитам?
Да търся себе си, къде...?
Да бродя и да се оплитам
във собствено небитие.
Оплетен в хорските несгоди,
отритнат съм от кой ли не.
От „кучета”, от хора без породи,
от сянка на безбожни гласове.
И прашен тихо оцелявам,
с ръце останал съм поне.
Забравих да се забавлявам...
Накъде съм тръгнал, накъде...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Василев Всички права запазени
