25 сент. 2016 г., 08:54

Накъде сега

490 0 0

 Бягайки от тишината,
търсиш силен шум,
да не чуваш собствената мисъл,
да не мислиш с твоя ум.
Бързаш с други, като тебе,
да откриеш по-различен свят,
но намираш само непознати
 и усещаш, че си много сам.
Където и да искаш да се скриеш,
ти пак ще бъдеш- ти,
винаги от нещо ще боли,
сърцето еднакво ще говори.
От собствените мисли,
няма кой да те спаси,
дори най- шумните мотори,
не могат да прикрият този шум.
Грешките с гумичка не се изтриват,
върнат ли се в спомен, вдигат гюрултия,
мъчно се приспиват в някой ъгъл,
и все остава нещо да бучи.
Накъде сега, къде ще бягаш,
пак ще те застигне онова,
направи опит да се изпревариш,
далеч ли стигна, или същия капан?
По-добре е да се смееш,
няма смисъл от сълзи,
колкото и да хитрееш,
накрая ще се срещнеш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...