25.09.2016 г., 8:54

Накъде сега

486 0 0

 Бягайки от тишината,
търсиш силен шум,
да не чуваш собствената мисъл,
да не мислиш с твоя ум.
Бързаш с други, като тебе,
да откриеш по-различен свят,
но намираш само непознати
 и усещаш, че си много сам.
Където и да искаш да се скриеш,
ти пак ще бъдеш- ти,
винаги от нещо ще боли,
сърцето еднакво ще говори.
От собствените мисли,
няма кой да те спаси,
дори най- шумните мотори,
не могат да прикрият този шум.
Грешките с гумичка не се изтриват,
върнат ли се в спомен, вдигат гюрултия,
мъчно се приспиват в някой ъгъл,
и все остава нещо да бучи.
Накъде сега, къде ще бягаш,
пак ще те застигне онова,
направи опит да се изпревариш,
далеч ли стигна, или същия капан?
По-добре е да се смееш,
няма смисъл от сълзи,
колкото и да хитрееш,
накрая ще се срещнеш сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...