1 дек. 2015 г., 07:49

Нали? 

  Поэзия
864 4 11
 
Когато съм обидена, мълча

и пращам всички лоши думи в бездна.

Побирам болката в една сълза

и се усмихвам... за да не изчезна.

Какво ми струва само аз си зная,

обидите да мога да преглъщам,

да имам сили толкоз, че до края

и аз с чернилка да не им... отвръщам.

Сълзата ми превръща се във стих

и пускам го по вятъра... Далече...

Остават по душата ми следи,

които най-болезнени са вечер.

Но се усмихвам. За да не изчезна...

Защото нямам право да съм слаба.

Изпращам всички лоши думи в бездна.

 

Нали доброто, ужким, побеждава? 

 

 

Павлина Соколова 

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??