Нали?
Когато съм обидена, мълча
и пращам всички лоши думи в бездна.
Побирам болката в една сълза
и се усмихвам... за да не изчезна.
Какво ми струва само аз си зная,
обидите да мога да преглъщам,
да имам сили толкоз, че до края
и аз с чернилка да не им... отвръщам.
Сълзата ми превръща се във стих
и пускам го по вятъра... Далече...
Остават по душата ми следи,
които най-болезнени са вечер.
Но се усмихвам. За да не изчезна...
Защото нямам право да съм слаба.
Изпращам всички лоши думи в бездна.
Нали доброто, ужким, побеждава?
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
